вторник, 22 февруари 2011 г.

Прахчета, макове и халюцинации

Още от ранна детска възраст тя обичаше прахчета, макове и канап. Получаваше и халюцинации. Събираше прахчета, късаше макове и връзваше всичко с канап. Никой не обръщаше особено внимание на това – може би защото любовта й към прахчета, макове и канап се проявяваше най-вече през лятото, а тогава всички бяха заети да работят, да си почиват, да пият бира и да берат царевица (понякога и тютюн). Толкова бяха заети с летните си занимания, че не разбраха за нейните занимания докато не навърши 24 години – тогава тя сама им разказа. Никога не си бяха представяли, че едно дете може да се занимава по цяло лято с прахчета и макове... и канап. Макар че майка й често се чудеше откъде са тези петна по цветните й летни дрехи. Разказите звучаха много притеснително, особено за белите дробове и поли-панталоните, които тя носеше, както и за нежните й пръсти. Но все пак не се притесниха твърде много – тя им каза, че увлеченията й са останали в миналото. Лека-полека била длъжна да се отърве от пристрастеността си към прахове, когато всичко обрасло в зеленина, и от любовта си към макове, когато започнали строителството на „Лидъл” и „Кауфланд” върху тучното маково поле.
Когато започна разказа си, сякаш беше яхнала машина на времето – върна се в някое от летата на 1993 г., 1994 г., 1995 г., а може би във всичките едновременно. Спомни си Катето – любима приятелка от съседния вход, с която споделяха любовта към прахчета и макове. Спомни си как в ранните часове на юлските дни бяха въоръжени с необходимите инструменти за  прахчета и цял ден прекарваха в търсене на най-доброто прахче, това, което ще ги накара да се почувстват наистина щастливи, изпълнени с вдъхновение и ентусиазъм. За съжаление белите прахчета те намираха най-рядко – повечето бяха кафеникаво-червеникави. Бяха принудени да се задоволят с тази цветова гама, която не им доставяше толкова голямо удоволствие. Но те все пак бяха пристрастени – затова се радваха и на кафеникавите.
Маковете бяха другата им страст – обичаха ги големи и ярки. Обичаха лекия им натрапчив аромат, обичаха бялото им млечице, обичаха символиката им – червено за любов, розово за харесване, бяло за омраза (но и за чистота). Събираха ги с трепет и грижливо ги обработваха – толкова грижливо, че ако някой видеше крайния резултат, не би предположил, че това е дело на деца. Маковото поле растеше пред блока им, но те бяха единствените му потребители – никой друг не се възползваше от даровете на природата, а и както вече беше споменато, хората бяха заети да работят, да почиват, да пият бира и да берат царевица (понякога и тютюн).
Халюцинациите също се проявяваха през лятото – най-вероятно тя получаваше вдъхновение за халюцинации от маковете, прахчетата и канапа. Понякога ги получаваше в кухнята – сякаш таванът се беше продънил и оттам изтичаха изворни води – само тя виждаше тази функция на тавана, но беше уверена в истинността на тази халюцинация. Понякога спалнята ставаше електриково лилава и електриково зелени пюрета и слузи (множествено число на слуз) се стичаха от продънения таван към пода и отново се качваше горе. Никой не й вярваше, но тя беше уверена, че има нещо сбъркано в тази къща – хубаво сбъркано, щастливо сбъркано!
Сега обаче всичко беше различно. Старата тухларна пред блока, из която тичаше с кофичка и пластмасова лъжица в търсене на прахчета, беше обрасла цялата с треви. Полето с макове, от чиито пъпки правеше най-хубавите био-кукли, бе превърнато в „Лидъл” и „Кауфланд”. Халюцинациите се сливаха с реалността и не бяха толкова ярки. Останаха само петната по ризидавите пола-панталони от маковото млечице! Да, тя имаше опияняващо и щастливо детство! Всеки би й завидял!


4 коментара:

  1. С намигване към всички онези предубедени хора, които правят умозаключения, преди да са разбрали смисъла!

    ОтговорИзтриване
  2. И за всички, които имат прекрасни, но неразбираеми за другите, детски спомени . . .

    ОтговорИзтриване
  3. От време на време се връщам в определени моменти които съм запечатал в съзнанието си в различни моменти от живота ми. Това ме тласна в един от тях. Понякога мога да престоя по минута-две там...
    П.П. За течности се пише в единствено число, а иначе можеш да размножиш капки, струи, изворчета и т.н.

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен9 юни 2011 г., 8:44

    Мда, спомням си маковата поляна, точно зад училището...

    ОтговорИзтриване