Помолих мой приятел да ми каже първите две думи, които роди умът му. Резултатът беше „Хелзинки” и „антракс”. Замислих се дали има антракс в Хелзинки – сигурно се намира такъв в някоя тъмна и мрачна лаборатория. Но едва ли е за ширпотреба. Срещам се с доста финландци на работното си място и нито един от тях досега не е носил гордо синя пъпка на носа си, затова смятам, че няма повод за притеснения.
Разбира се, нямаше как да не направя асоциации с родната ни действителност и с лошите болести, които вилнеят тук. Е, за антракс не сме чули още, но пък грипът ни е хванал така здраво в сополивите си обятия, че един по един окапваме като есенни круши. Понякогa недоумявам как е възможно толкова бацили да се поберат в 46-килограмовото ми тяло и така удобно да се настанят там, че да нямат ни най-малко намерение да си тръгнат. Не им ли е тясно? Кой ще ми даде отговори на тези въпроси? Явно никой... Но си представям как протича един междубацилен разговор в зоната около белия ми дроб...
Първо действие
Бацил 1: А, още един се намести тук. Приятел, не виждаш ли, че и без това сме много – мръдни нанякъде. Ще се издушим тук...
Бацил 2: Ти какво – да не си собственик, че да ми казваш къде да отида? Ще се настаня точно тук и ще си действам по задачите, без въобще да ми пука...
Бацил 1: Бях тук преди теб, затова имам по-големи права над тези територии от теб!
Бацил 2: Ти ще кажеш...!
Започва люта битка, даже епична. В края на действието притежателят на тялото (а.к.а. АЗ) произвежда най-шумната и разтърсваща кихавица. Стъклото на балконската врата се напуква.
хахаха, така не съм се смяла отдавна, а ми е трудно, защото точно едни ей такива бацили са се загнездили в моя нос. Но се старая да не се изкихам така в прозореца или балконската врата. Въпреки, че кихам и кашлям като за световно! Ужасно е! Тази поема за епическата битка на бацилите ме разсмя за първи път от както съм болна.
ОтговорИзтриване