четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Прасчо е пак прецакан!

Като вехта мечка
от плюш и вълна
само със едно око
и без нито крак един
блъскам си главата
стълба, после друга
аз съм своя
Кристофър Робин.
И колкото повече -
толкова повече
нараства цицината
на мойта глава,
а мъдрост сякаш не прониква
сред полето от естественост
и перхидрол.
Медът е цел
амбиция е даже -
не го харесвам хич,
но упорито се стремя
да е в две гърнета -
така изисква го
обществената суета.
Ето, пренебрегвам
вярното си розово прасе,
което пак ще ме извика,
за да увери се, че съм тук.
А всъщност аз играя
на покер във онлайна
и залагам къдравата
му опашка!

От Сърбия, през Великобритания, до паника на бул. Сливница

Искам да се вържа
като пандела със розов цвят,
а свободният ми край
да се спуска
като котва в Дунава на Нови Сад.


Искам аз да се запаря
като пакетче Ърл Грей,
а бергамотът да пропие
под лака, ноктите,
във кокала дори.

Искам да се паникьосам
като двигател без капка антифриз,
а после тихичко да заскрибуцам,
да изпуша,
да се изтъркалям във снега.