сряда, 16 февруари 2011 г.

Всъдеход и 7 килограма мандарини

Тя обичаше мандарини. Спомняше си дните на ранния постсоциализъм, когато мандарината беше символ на Коледа – абсурдно от религиозна гледна точка, но логично за времето си. Единствено на Коледа у тях имаше мандарини и ароматът на южния плод така се беше запечатал в съзнанието й, че и досега всеки път, когато го помиришеше, топлото чувство на Бъдни вечер я завладяваше. Вече не беше толкова трудно да се намерят мандарини – продаваха ги навсякъде, целогодишно. Но тя много внимаваше да не вкуси от тях преди да е дошла Коледа. Ревностно пазеше аромата на коледните мандарини и се страхуваше да не загуби чрез хиперупотреба романтиката, която те й носеха.
          Един слънчев юлски ден получи колет. Името на подателя беше размазано и беше невъзможно да бъде прочетено. Тя отвори с интерес кутията, макар леко да се притесняваше – беше гледала хиляди филми, в които колетите бяха саморъчно направени бомби. Е, шансът това да се случи и на нея не беше голям. Затова без особено двоумене разкъса оранжевата панделка и зелената опаковъчна хартия и откри поне два килограма свежи и ароматни мандарини. Не можеше да си представи кой би й изпратил подобен колет. Всичките й близки знаеха, че тя не би вкусила мандарини по това време на годината. Позачуди се, помисли, пък взе три мандарини, изтича към чешмата и с нетърпение изми плодовете. Сякаш съзнанието й бе замъглено и не можеше да разсъждава трезво. Обели една мандарина и я захапа като ябълка. В момента, в който сокът докосна езика й, стаята се завъртя и тя пропадна в някаква дълбока яма. Нямаше измъкване оттам. Миришеше на влага и плесен. След няколко минути всичко се разтресе и тя пропадна още по-надолу. Този път всичко беше в сняг. Огледа се и видя огромна къща в далечината. Затича се натам и усети, че джапанките, които носеше, не бяха най-подходящите за случая обувки. Когато стигна къщата, надникна през прозореца до входната врата и видя дядо Коледа да сръбва греяна ракия, докато киснеше караката си в леген с гореща вода. Не можеше да повярва на очите си, но безстрашно се втурна в къщата. Дядо Коледа не беше особено изненадан, но леко се смути от голите си крака. Грабна одеалото, което бе хвърлено до него, избърса крайниците си и нахлузи огромните пантофи. Изправи се в целия си червено-бял блясък и каза: „Мандарини, а? Омръзна ми всяка година изплашени любители на мандарини да идват по джапанки и шорти в Лапландия! Колет беше, нали? Защо ли питам?!? Винаги е колет! Но вие сами сте си виновни – знаете, че мандарината е коледен плод, но не се сдържате! Сигурно трябва да го пише в учебниците – в постсоциалистическите държави се забранява консумиране на мандарини преди падането на първия сняг! Кажи ми, на какво прилича това – мандарини посред лято! Ето, че ще загубя още един всъдеход! Ще те измъкна оттук, но трябва да знаеш, че на тази Коледа ще трябва да изядеш сама 7 килограма мандарини и няма да получиш нито един подарък! Това е! Лакомница такава!”
           Тя не успя да каже нито дума, не успя да зададе нито един въпрос. Имаше остър вкус на мандаринена кора в устата си, който сякаш беше слепил устните й една за друга и не й позволяваше да говори. Сякаш някаква по-висша сила я накара да излезе, да заобиколи къщата, да влезе в гаража, да се качи на огромния всъдеход и да завърти ключа, който послушно висеше на таблото. Направи й впечатление, че ключодържателят представляваше малък дядо Коледа, който беше захапал като ябълка една мандарина. Всъдеходът раздаде гръмовен шум и потегли. Изведнъж тя се оказа отново в тъмната яма, а всъдеходът без никакви проблеми се покатери по вертикалните стени. 20 минути по-късно тя паркира всъдехода пред блока си в Мусагеница и се качи по стълбите – беше получила страх от асансьори. Вкъщи тя намери колета, но вътре вече нямаше мандарини, а само няколко бели червея. Изтича към балкона и погледна надолу – всъдеходът още беше там. Да, това беше полезно изживяване. Кой друг има такъв хубав всъдеход?
           На Коледа изяде сама 7 килограма мандарини, получи стомашно разстройство, но не и подаръци! Обаче все още си имаше всъдеход!



4 коментара:

  1. Роси Великова17 февруари 2011 г., 0:20

    Ехххх Мегче, мандарините и за мен са своеобразен символ и един вид препратка към този прекрасен празник. Никой не ми е пращал колет лятно време и не съм попадала във вълшебния свят на Дядо Коледа, но благодарение на живия и изразителен разказ успях да надникна в тази магия. Благодаря ти, да те чета е удоволствие!

    ОтговорИзтриване
  2. Роси, много благодаря за милите ти думи! :) Изключително щастлива съм, че четеш моите хахавини! :) А как ми се иска пак да е Коледа...

    ОтговорИзтриване
  3. Доволен съм аз вече мога да си коментирам когат' ща :) хахавини е доста точна дума за творенията :) чакам следващото +)

    ОтговорИзтриване
  4. Приготвила съм ти един ананас, но, може би, пак да те съблазня с мандарини? Втори всъдеход е добре дошъл!

    ОтговорИзтриване