Станах рано, толкова рано, че куфарът ми се уголемяваше в
геометрична прогресия от ненужните вещи, които хвърлях вътре. Затова реших да
си отвлека вниманието и да се гримирам, повече грим, по-малко багаж. Когато
дойдоха да ме вземат си помислих за тя и той: „Колко са хубави...!” Но не
захаросано, по-скоро с аромат на лимони. Потеглихме и пътувахме – малко смях,
малко мълчание, женско списание, сандвич с прошуто и погледи, търсещи спомен за
бомби. Последното доказа, че всички сме малко сеирджии. Джи пи ес навигацията е
голяма работа – преизчислява често, но пък светът се развива, а ние още не сме
се окултурили и обогатили достатъчно, че да си купуваме нови карти.
Стигнахме Нови Сад. Хотел Gymnas. Но преди него – Fitness
Gymnas. Ай сиктир, на почивка ли сме, или да се конкурираме с Аполон!
Последният си бъхтеше във фитнеса, ние се забавлявахме! Първа среща със
сръбската сфера на услугите (не броим симпатягата от бензиностанцията). Смутиха
ме... Бива-бива любезно, но чак пък толкова! Все едно не са били в Гърция, или
пък у нас! И всички знаят чуден английски – не ни потрябва обаче, ние
"српския си го прикаяме". Разопаковане на багаж, по едно хладно пиче
(демек питие), скочихме в кецовете и дим да ни няма. Трябваше да излезем на
Футошка стрийт, после направо, трийсетина минути разходка в изпепеляващ пек,
леко разтопени подметки и хоп – пред нас е катедралата. Красиво! Не ползвахме
безплатния безжичен Интернет, бързо кръстен от сънародниците ни „Катедрала
нет”, затова и трябваше други хора да ни кажат, че в Перник пак са се вълнували
и пренареждали земните пластове. Ние пък се вълнувахме какво и къде ще
вечеряме. Имат очарователни тесни улички, ресторант до ресторанта, бар до бара,
сладки капандурки, шаренийка, въобще – кеф. Не се смейте – първи ден: салата и
пица! Ама каква пица... Аз само я пробвах, но сълзица ми изби от умиление. Тя и
той бяха доволни, еле па я! После бавна разходка, леко объркване и стигнахме
моста на Дунав. Най-накрая видяхме нещо бомбардирано, е, не го видяхме, защото
беше бомбардирано и го намаше – за един от мостовете става дума. Той обожава
вода и кораби. Тя се смее заразително. Най-сладкото семейство.
Стигнахме Петроварадинската крепост. Вълшебно място. Няма да
описвам. Като Матрицата е, не може да се опише, трябва да се види!
Ще купуваме билети, но машината-менячница (чейндж-машина)
малко ни метна с валутния курс! Нищо, да върви! Продължаваме нагоре по баира,
една проверка, две проверки, три проверки! Любезни са, така да знаете!
Започнахме с разходка из крепостта. Страхувах се, че миналогодишното чувство на
еуфория и щастие ще се е изпарило. Напротив, тук е и е още по-хубаво. В първите
два часа се изживявах като гид. Реге сцената все така си беше най-миролюбивото
и усмихнато място, лъхаше на чист "айляк" от него. Ведър растафар забавлява
първите фестивални гости, размятайки решена на масури коса и благодарейки на
Джа за веселото време. Изкачихме малко стълби, отдясно пърформънс от боклуци,
отляво стари аркадни електронни игри (маниаците са там), по-надолу безплатен
масаж и нахвърляни барбарони за морните нозе. Нашите бяха такива, но нямаше
свободни места. Затова няколко крачки нататък и заехме романтична пейка.
Наслаждавахме се на изглед отвисоко към града, Дунав, залез слънце, ехххх,
идилия! От сцена "Електрана" с удоволствие дочувам дръм енд бейс –
позабравен бест оф на Pendulum. Потривам доволно ръце, досещайки се, че няколко
часа по-късно ще се давя в прах на главната сцена под звуците на Sub Focus.
Починахме си, събрахме сили, дръпнахме усмивки до ушите и дадохме старт на
фестивала.
Бърка ми се хронологията вече. Кога и какво, кого и къде се
смесиха в 4-дневен коктейл от прах, пот и щастие. И все пак – красиви хора
много – мъже, жени, всякакви. Харесваха се сами себе си. Вдъхновяващо е.
Целулитът не беше недостатък, беше признак за женственост, демонстриран
безпроблемно. Слабостта не беше непривлекателна – беше красива и изтънчена.
Здрави момчета, ослепителни девойки с огромни очи, пухкави младежи, апетитни
дами с изрязани потници, предизвикващи възгласа „ВЦПР” ( в Бургас това било
съкращение за "Виж цица през ръкава"), гейове с опънати червени
чорапки, с красиви лица и спортни фигури, някои демонстриращи сексуалната си
ориентация, други свенливо докосващи сякаш неволно обекта на желанията си,
обичани от всички и обичащи всички и много други сладури. Всичките прекрасни.
Граф Дракула срещнахме втория ден, спомням си. Джокера също беше там. Зловещ
клоун на кокили. Съвсем заслужено Стивън Кинг му е посветил цял филм. Някой ме
опипа, аз реших да си помисля, че е неволно. На следващия ден направо си ме
стиснаха за задника по начин, който и в 6-ти клас не ми се случваше. Тотално
блокирах и се изчервих. Тълпата беше огромна и не разбрах кой ме опорочи през
дрехите. Винаги съм си мислила, че в подобна ситуация ще скоча да се бия, да
крещя и да се възмущавам – аз само се изчервих... и започнах да се смея
невротично. Тотален лузър ;)
Бет Дито от Gossip – категорично една от най-дебелите жени,
които съм срещала. И определено една от най-привлекателните. Начинът, по който
представяше себе си, по който се харесваше и обичаше, по който флиртуваше с
публиката и се самоиронизираше – вдъхновяващо. В-Д-Ъ-Х-Н-О-В-Я-В-А-Щ-О! Извини
се, че закъсня с 5 минути – трябвало да си върже конската опашка, която не била
истинска. За сравнение: пропаднякът Аксел Роуз закъсня с Guns’n’Roses 45 мин. и
когато излезе на сцената, дори не каза: „Добър вечер, Нови Сад!”. Никакъв
контакт с публиката. А какво да говорим за извинение. И грам не може да пее!
Бездарен чичак с рус мустак! Повече няма да пиша за Гънс – огромно разочарование!!!!!!!!
Лек пристъп на социофобия по време на Duran Duran – много
фенове имат, ей! Хармонизиране на тялото и душата на реге сцената и потъване
или по-скоро изплуване в дебрите на дръм енд бейс и дъбстеп музиката със Sub
Focus. Да, това съм аз! Все същата! Закипява ми кръвта, съвсем сериозно! Ляв,
десен крак, болен кръст, блага усмивка, присвити очи, мисли за сън, борещи се с
денс-ентусиазъм, КАКАФОНИЯ! Sub Focus – президент! MC ID – вице!
Варена царевица, довиждане Петроварадинска крепост, до утре,
скъпо такси, стара кола, бъбрив дядка вътре и на опашка за баня. Едно, две и
моят ред. Излизам. Тя и той спят. Лягам... РАЙ!
Добро утро! 10:25 местно време. Тя и той още спят. Аз съм с
мигрена. Имаме включена закуска в цената на стаята. Реших да съчетая „да си
взема това, за което съм платила” и „да хапна, че да си пийна хапчето” и слязох
сама да закусвам. Почувствах се като ученичка на първия учебен ден в ново
училище. Седнах на една маса. Възпитан сервитьор, опитва да се да изглежда
по-голям отколкото е. Всъщност е бебчо, на 23. По негов избор – фантастични
бъркани яйца с кой знае какви чудеса вътре... и много черен пипер. В ресторанта
влизат двама англичани (акцентът е доловим отдалече), живеят в Лондон. Единият
мрази Wizz Air. Не успявам да се въздържа и заявявам и моята гражданска
позиция. Англичанинът е мургав, с тъмна коса и тъмни очи и всъщност е ирландец.
Другият англичанин е австралиец. Той е по-мълчалив. Много са възпитани.
Проведохме приятен и весел разговор. Дойдоха още двама англичани, техни приятели.
Единият беше южноафриканец. Какво му има на този Лондон? 5-ма непознати мъже
(заедно със сръбския сервитьор) и никакво неудобство, никакви намеци, никакви
покани за разходки. Благодаря! :) Закуската беше кратка – 2 часа и 46 минути.
Беше време да поспя. Забравих да пия хапче, всичко беше чудесно :)
Събудих се – време за грим, набързо завъртян кок на главата
и отиваме на разходка. Тя и той са в отлично настроение. Наспали са се,
отпочинали, аз също! Сядаме в клюкарско заведение в центъра. Не клюкарим, но
пък поръчваме храна като за рота войници. Не я изяждаме. Ставаше, но не съвсем.
Затова пък следващите два ни ядем в най-уютното кафене-ресторант, което се
казва „Кафана”. Сръбска кухня, но не плескавица и скара. Кисела чорба (с
ударение на „о”-то) от Космоса, мушкалица, чуретина с някакъв фантастичен сос,
свински ребра (с ударение на „е”-то), шопска салата и най-прекрасният домакин.
Наистина прекрасен, НАИСТИНА! Седи си човек в „Кафана”-та, поти се яко, защото
навън е 40-градусова жега, а киселата чорба(с ударение на „о”-то) и мушкалицата
са пикантни и съвсем забравя къде е. Но с хубаво забравя! Райско! Нека
благодаря на новите другари, които не запазиха ревностно тайната за това място
и го споделиха с мен, тя и той. Благодаря!!!
С натежали кореми и опънати в усмивка лица се довлякохме до
крепостта. Размесих дните. Всъщност има ли значение, щом всичко в съзнанието ми
е една преливаща от разнообразни емоции каша?! New Order са ретро, но пък
препълниха главната сцена. Браво на тях! Истината за мен обаче дойде с Netsky,
Dynamite MC, Drumsound & Bassline Smith. О да! Прах и пот на квадрат, не,
на кубик! Брутален дръм енд бейс, дъбстеп, разхвърляне на крайници, началници и
други неща, завършващи на „-ици”. Да, моята нощ! Между другото, още имам
мускулна треска на прасците!
Едва се прибрахме. Таксито излезе по-малко пари. Цените от
другата страна на Дунава са по-добри!!! Баня и сън! Този път и аз не успях да
стана за закуска. Събудихме се и отидохме да ядем в пекарната наблизо, където
ни обслужи изключително мила дама. Обичат пай с мак в Сърбия, уважавам ги
заради това! И йогуртът им е вкусен и гъст. Кафенце, безалкохолно и хоп, пак в
леглото. Лесно се свиква с мързела. Станахме, облякохме се, плитка на главата,
удобни панталони, разходка, фантастично хапване и следва Plan B. Главната сцена
оживя. Смешноватият британец излезе на сцената и ни обеща малко соул. След това
- изненада! И той, и групата му бяха облечени в стилни костюми в 40-градусовата
жега – горкичките! Но така е, сцената изисква жертви. Безкрайно талантливи
музиканти, страхотно пеене, гореща музика. И бийтбокс. О даааааа! Преоблякоха
се! И унищожителен хип-хоп, и жици, и пак бийтбокс, и... Нямам думи! Това е.
Наистина нямам думи! На по-добро концертно изпълнение не съм присъствала (може
би с изключение на AC/DC, които са богове). Толкова много свежест, младост,
креативност и разнообразие, че докато пиша това пак се вълнувам. Тя и той са
също очаровани и възхитени! Много съм щастлива!!!
Ерика Баду – красива, талантлива и скучна! Извинете, моля! И
не се сърдете! Не й е мястото по това време, на този фестивал, на главната
сцена.
Miss Kittin – не толкова красива, но зацикляща и скучна! Пак
извинете, но не много!
Borgore – тъмен, дълбинен дъбстеп! Nice! Вйери найс!
За GNR уточних, че няма повече да пиша, не си струва!
Последна баня преди тръгване. Събрахме багажа. Ще закусим и
ще потегляме. Яд ме е, че не си купих страхотната шарена чантичка за 600 динара
(приблизително 10 лв.). Тя и той имат най-очарователното бебе. Чака ги вкъщи.
Нямат търпение да го видят и да го гушнат, затова, въпреки прекрасното си
изкарване, бързат да се приберат. Аз изпитвам лека носталгия, преди да съм
тръгнала, но 4 дена са достатъчни – да спреш, когато ти е най-сладко. За да се
върнеш една година по-късно пак! Вече е 22:52, наше време. Аз съм в София.
Искам да спя, но ме е страх да не забравя. Тази 4-дневна емоция е толкова близо
и толкова далече. Излязох от рутината, влизайки през изхода на 12-ти юли,
влязох пак в нея, излизай от изхода на 16-ти. Щастлива съм вкъщи! И съм
щастлива, че другата година пак ще вляза в EXIT! Обещавам!