понеделник, 16 юли 2012 г.

ДА ВЛЕЗЕШ В EXIT


Как аз, тя и той обикнахме Нови Сад, EXIT Festival и прилежащите му посетители




Станах рано, толкова рано, че куфарът ми се уголемяваше в геометрична прогресия от ненужните вещи, които хвърлях вътре. Затова реших да си отвлека вниманието и да се гримирам, повече грим, по-малко багаж. Когато дойдоха да ме вземат си помислих за тя и той: „Колко са хубави...!” Но не захаросано, по-скоро с аромат на лимони. Потеглихме и пътувахме – малко смях, малко мълчание, женско списание, сандвич с прошуто и погледи, търсещи спомен за бомби. Последното доказа, че всички сме малко сеирджии. Джи пи ес навигацията е голяма работа – преизчислява често, но пък светът се развива, а ние още не сме се окултурили и обогатили достатъчно, че да си купуваме нови карти.

Стигнахме Нови Сад. Хотел Gymnas. Но преди него – Fitness Gymnas. Ай сиктир, на почивка ли сме, или да се конкурираме с Аполон! Последният си бъхтеше във фитнеса, ние се забавлявахме! Първа среща със сръбската сфера на услугите (не броим симпатягата от бензиностанцията). Смутиха ме... Бива-бива любезно, но чак пък толкова! Все едно не са били в Гърция, или пък у нас! И всички знаят чуден английски – не ни потрябва обаче, ние "српския си го прикаяме". Разопаковане на багаж, по едно хладно пиче (демек питие), скочихме в кецовете и дим да ни няма. Трябваше да излезем на Футошка стрийт, после направо, трийсетина минути разходка в изпепеляващ пек, леко разтопени подметки и хоп – пред нас е катедралата. Красиво! Не ползвахме безплатния безжичен Интернет, бързо кръстен от сънародниците ни „Катедрала нет”, затова и трябваше други хора да ни кажат, че в Перник пак са се вълнували и пренареждали земните пластове. Ние пък се вълнувахме какво и къде ще вечеряме. Имат очарователни тесни улички, ресторант до ресторанта, бар до бара, сладки капандурки, шаренийка, въобще – кеф. Не се смейте – първи ден: салата и пица! Ама каква пица... Аз само я пробвах, но сълзица ми изби от умиление. Тя и той бяха доволни, еле па я! После бавна разходка, леко объркване и стигнахме моста на Дунав. Най-накрая видяхме нещо бомбардирано, е, не го видяхме, защото беше бомбардирано и го намаше – за един от мостовете става дума. Той обожава вода и кораби. Тя се смее заразително. Най-сладкото семейство.

Стигнахме Петроварадинската крепост. Вълшебно място. Няма да описвам. Като Матрицата е, не може да се опише, трябва да се види!

Ще купуваме билети, но машината-менячница (чейндж-машина) малко ни метна с валутния курс! Нищо, да върви! Продължаваме нагоре по баира, една проверка, две проверки, три проверки! Любезни са, така да знаете! Започнахме с разходка из крепостта. Страхувах се, че миналогодишното чувство на еуфория и щастие ще се е изпарило. Напротив, тук е и е още по-хубаво. В първите два часа се изживявах като гид. Реге сцената все така си беше най-миролюбивото и усмихнато място, лъхаше на чист "айляк" от него. Ведър растафар забавлява първите фестивални гости, размятайки решена на масури коса и благодарейки на Джа за веселото време. Изкачихме малко стълби, отдясно пърформънс от боклуци, отляво стари аркадни електронни игри (маниаците са там), по-надолу безплатен масаж и нахвърляни барбарони за морните нозе. Нашите бяха такива, но нямаше свободни места. Затова няколко крачки нататък и заехме романтична пейка. Наслаждавахме се на изглед отвисоко към града, Дунав, залез слънце, ехххх, идилия! От сцена "Електрана" с удоволствие дочувам дръм енд бейс – позабравен бест оф на Pendulum. Потривам доволно ръце, досещайки се, че няколко часа по-късно ще се давя в прах на главната сцена под звуците на Sub Focus. Починахме си, събрахме сили, дръпнахме усмивки до ушите и дадохме старт на фестивала.

Бърка ми се хронологията вече. Кога и какво, кого и къде се смесиха в 4-дневен коктейл от прах, пот и щастие. И все пак – красиви хора много – мъже, жени, всякакви. Харесваха се сами себе си. Вдъхновяващо е. Целулитът не беше недостатък, беше признак за женственост, демонстриран безпроблемно. Слабостта не беше непривлекателна – беше красива и изтънчена. Здрави момчета, ослепителни девойки с огромни очи, пухкави младежи, апетитни дами с изрязани потници, предизвикващи възгласа „ВЦПР” ( в Бургас това било съкращение за "Виж цица през ръкава"), гейове с опънати червени чорапки, с красиви лица и спортни фигури, някои демонстриращи сексуалната си ориентация, други свенливо докосващи сякаш неволно обекта на желанията си, обичани от всички и обичащи всички и много други сладури. Всичките прекрасни. Граф Дракула срещнахме втория ден, спомням си. Джокера също беше там. Зловещ клоун на кокили. Съвсем заслужено Стивън Кинг му е посветил цял филм. Някой ме опипа, аз реших да си помисля, че е неволно. На следващия ден направо си ме стиснаха за задника по начин, който и в 6-ти клас не ми се случваше. Тотално блокирах и се изчервих. Тълпата беше огромна и не разбрах кой ме опорочи през дрехите. Винаги съм си мислила, че в подобна ситуация ще скоча да се бия, да крещя и да се възмущавам – аз само се изчервих... и започнах да се смея невротично. Тотален лузър ;)

Бет Дито от Gossip – категорично една от най-дебелите жени, които съм срещала. И определено една от най-привлекателните. Начинът, по който представяше себе си, по който се харесваше и обичаше, по който флиртуваше с публиката и се самоиронизираше – вдъхновяващо. В-Д-Ъ-Х-Н-О-В-Я-В-А-Щ-О! Извини се, че закъсня с 5 минути – трябвало да си върже конската опашка, която не била истинска. За сравнение: пропаднякът Аксел Роуз закъсня с Guns’n’Roses 45 мин. и когато излезе на сцената, дори не каза: „Добър вечер, Нови Сад!”. Никакъв контакт с публиката. А какво да говорим за извинение. И грам не може да пее! Бездарен чичак с рус мустак! Повече няма да пиша за Гънс – огромно разочарование!!!!!!!!

Лек пристъп на социофобия по време на Duran Duran – много фенове имат, ей! Хармонизиране на тялото и душата на реге сцената и потъване или по-скоро изплуване в дебрите на дръм енд бейс и дъбстеп музиката със Sub Focus. Да, това съм аз! Все същата! Закипява ми кръвта, съвсем сериозно! Ляв, десен крак, болен кръст, блага усмивка, присвити очи, мисли за сън, борещи се с денс-ентусиазъм, КАКАФОНИЯ! Sub Focus – президент! MC ID – вице!
Варена царевица, довиждане Петроварадинска крепост, до утре, скъпо такси, стара кола, бъбрив дядка вътре и на опашка за баня. Едно, две и моят ред. Излизам. Тя и той спят. Лягам... РАЙ!

Добро утро! 10:25 местно време. Тя и той още спят. Аз съм с мигрена. Имаме включена закуска в цената на стаята. Реших да съчетая „да си взема това, за което съм платила” и „да хапна, че да си пийна хапчето” и слязох сама да закусвам. Почувствах се като ученичка на първия учебен ден в ново училище. Седнах на една маса. Възпитан сервитьор, опитва да се да изглежда по-голям отколкото е. Всъщност е бебчо, на 23. По негов избор – фантастични бъркани яйца с кой знае какви чудеса вътре... и много черен пипер. В ресторанта влизат двама англичани (акцентът е доловим отдалече), живеят в Лондон. Единият мрази Wizz Air. Не успявам да се въздържа и заявявам и моята гражданска позиция. Англичанинът е мургав, с тъмна коса и тъмни очи и всъщност е ирландец. Другият англичанин е австралиец. Той е по-мълчалив. Много са възпитани. Проведохме приятен и весел разговор. Дойдоха още двама англичани, техни приятели. Единият беше южноафриканец. Какво му има на този Лондон? 5-ма непознати мъже (заедно със сръбския сервитьор) и никакво неудобство, никакви намеци, никакви покани за разходки. Благодаря! :) Закуската беше кратка – 2 часа и 46 минути. Беше време да поспя. Забравих да пия хапче, всичко беше чудесно :)

Събудих се – време за грим, набързо завъртян кок на главата и отиваме на разходка. Тя и той са в отлично настроение. Наспали са се, отпочинали, аз също! Сядаме в клюкарско заведение в центъра. Не клюкарим, но пък поръчваме храна като за рота войници. Не я изяждаме. Ставаше, но не съвсем. Затова пък следващите два ни ядем в най-уютното кафене-ресторант, което се казва „Кафана”. Сръбска кухня, но не плескавица и скара. Кисела чорба (с ударение на „о”-то) от Космоса, мушкалица, чуретина с някакъв фантастичен сос, свински ребра (с ударение на „е”-то), шопска салата и най-прекрасният домакин. Наистина прекрасен, НАИСТИНА! Седи си човек в „Кафана”-та, поти се яко, защото навън е 40-градусова жега, а киселата чорба(с ударение на „о”-то) и мушкалицата са пикантни и съвсем забравя къде е. Но с хубаво забравя! Райско! Нека благодаря на новите другари, които не запазиха ревностно тайната за това място и го споделиха с мен, тя и той. Благодаря!!!

С натежали кореми и опънати в усмивка лица се довлякохме до крепостта. Размесих дните. Всъщност има ли значение, щом всичко в съзнанието ми е една преливаща от разнообразни емоции каша?! New Order са ретро, но пък препълниха главната сцена. Браво на тях! Истината за мен обаче дойде с Netsky, Dynamite MC, Drumsound & Bassline Smith. О да! Прах и пот на квадрат, не, на кубик! Брутален дръм енд бейс, дъбстеп, разхвърляне на крайници, началници и други неща, завършващи на „-ици”. Да, моята нощ! Между другото, още имам мускулна треска на прасците!

Едва се прибрахме. Таксито излезе по-малко пари. Цените от другата страна на Дунава са по-добри!!! Баня и сън! Този път и аз не успях да стана за закуска. Събудихме се и отидохме да ядем в пекарната наблизо, където ни обслужи изключително мила дама. Обичат пай с мак в Сърбия, уважавам ги заради това! И йогуртът им е вкусен и гъст. Кафенце, безалкохолно и хоп, пак в леглото. Лесно се свиква с мързела. Станахме, облякохме се, плитка на главата, удобни панталони, разходка, фантастично хапване и следва Plan B. Главната сцена оживя. Смешноватият британец излезе на сцената и ни обеща малко соул. След това - изненада! И той, и групата му бяха облечени в стилни костюми в 40-градусовата жега – горкичките! Но така е, сцената изисква жертви. Безкрайно талантливи музиканти, страхотно пеене, гореща музика. И бийтбокс. О даааааа! Преоблякоха се! И унищожителен хип-хоп, и жици, и пак бийтбокс, и... Нямам думи! Това е. Наистина нямам думи! На по-добро концертно изпълнение не съм присъствала (може би с изключение на AC/DC, които са богове). Толкова много свежест, младост, креативност и разнообразие, че докато пиша това пак се вълнувам. Тя и той са също очаровани и възхитени! Много съм щастлива!!!

Ерика Баду – красива, талантлива и скучна! Извинете, моля! И не се сърдете! Не й е мястото по това време, на този фестивал, на главната сцена.
Miss Kittin – не толкова красива, но зацикляща и скучна! Пак извинете, но не много!
Borgore – тъмен, дълбинен дъбстеп! Nice! Вйери найс!
За GNR уточних, че няма повече да пиша, не си струва!

Последна баня преди тръгване. Събрахме багажа. Ще закусим и ще потегляме. Яд ме е, че не си купих страхотната шарена чантичка за 600 динара (приблизително 10 лв.). Тя и той имат най-очарователното бебе. Чака ги вкъщи. Нямат търпение да го видят и да го гушнат, затова, въпреки прекрасното си изкарване, бързат да се приберат. Аз изпитвам лека носталгия, преди да съм тръгнала, но 4 дена са достатъчни – да спреш, когато ти е най-сладко. За да се върнеш една година по-късно пак! Вече е 22:52, наше време. Аз съм в София. Искам да спя, но ме е страх да не забравя. Тази 4-дневна емоция е толкова близо и толкова далече. Излязох от рутината, влизайки през изхода на 12-ти юли, влязох пак в нея, излизай от изхода на 16-ти. Щастлива съм вкъщи! И съм щастлива, че другата година пак ще вляза в EXIT! Обещавам!





4 коментара:

  1. ех, Мегче...на един дъх прочетох цялата история. бива те да пишеш, ей!! :)

    ОтговорИзтриване
  2. :) Благодаря ти, Нинче! Целувкииии :)

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен17 юли 2012 г., 6:03

    Много добро, Мегче, честно! И аз влязох през изхода чрез теб! :-))

    ОтговорИзтриване
  4. Много експресия,която те прави съучастник в преживяното от mEgic.Интересното е, че авторът получава удоволствие в еднаква степен и от храна и от фестивала.

    ОтговорИзтриване